Децата, които лете по цял ден ловят рибки покрай каменистия бряг, знаят, че това са следи от отколешни времена и от стари войни. Тогава на земята живеели големи юнаци, камъкът бил още незрял и мек като пръст, а конете, също като юнаците, имали исполински ръст. Само че за сръбските деца това са следи от копитата на коня Шарколия, останали от времето, когато Крали Марко бил затворен в тъмница горе, в Стария град, и избягал оттам, спуснал се по баира и прескочил Дрина, на която тогава нямало мост. Турските деца пък знаят, че не е бил Крали Марко, нито пък е могъл да бъде {защото откъде у един гяур и копеле такава сила и такъв кон!}, а Алия Джерзелез на своята крилата арабска кобила, който, както се знае, презирал саловете и салджиите и прескачал реките, сякаш са ручейчета. Те дори не спорят за това – дотолкова и едните, и другите са убедени в правотата си. И няма случай, при който някой да е успял да разубеди някого или пък някой да е променил мнението си.
( Ivo Andrić )
[ The Bridge on the Drina ]
www.QuoteSweet.com