- Ти все нещо не харесваш. Тези думи още повече ме натъжиха. - Харесвам,...

- Ти все нещо не харесваш.
Тези думи още повече ме натъжиха.
- Харесвам, харесвам някои неща. Разбира се, че харесвам. Не говори така. Дявол да го вземе, защо говориш така?
- Защото не харесваш. Никое училище не ти харесва. Милион неща не харесваш. Милион неща.
- Има неща, които харесвам. Ти грешиш - точно тук грешиш. За какъв дявол трябваше да казваш това? - попитах аз. Братче, колко тъжно ми стана от думите й.
- Защото нищо не харесваш - каза тя. - Кажи ми едно-едничко нещо, което харесваш.
- Едничко ли? Едничко нещо, което харесвам? - казах аз. - Е добре, ще ти кажа.
Лошото беше, че не можех много да се съсредоточа. Понякога е мъчно да се съсредоточиш.
- Значи да ти кажа едно нещо, което много харесвам, нали? - попитах аз.
Тя обаче не ми отговори. Лежеше накриво, далече - чак на другия край на леглото. Най-малко на хиляди мили от мене.
- Хайде, отговори - казах аз. - Нещо, което много ми харесва или нещо, което ей тъй, просто ми харесва?
- Дето много ти харесва.
- Е, добре - казах аз. Но лошото беше, че не можех да се съсредоточа.