Не мислеше, че е станала алкохоличка. Не беше алкохоличка. Просто заприличваше...

Не мислеше, че е станала алкохоличка. Не беше алкохоличка. Просто заприличваше на баща си, който понякога търсеше спасение от близките си в чашката. Навремето Уолтър нямаше нищо против, че тя изпива с наслада чашка-две вино, след като сложи децата да спят. Твърдеше, че е израснал, замаян от аромата на алкохол, и се е научил да ѝ прощава, а и харесвал да усеща виното в дъха ѝ, тъй като дъхът ѝ идвал отвътре, а той харесвал вътрешността ѝ. Ето така и говореше - вричания, на които тя не можеше да отвърне, но въпреки това те я опияняваха.
Но щом чашите станаха седем-осем, всичко се промени. Уолтър искаше да е трезва вечер, за да изслушва оплакванията му от неморалността на сина им, докато Пати искаше да не е трезва, за да не го слуша. Не беше алкохолизъм, а самозащита.