Book: The Art of the Novel
Quotes of Book: The Art of the Novel
Повторения. Набоков отбеляза, че в началото на Ана Каренина , в руския текст, думата „къща" се повтаря осем пъти в шест фрази и че това повторение е умишлен ход от страна на автора. Във френския превод обаче думата „къща" се появява един-единствен път, в чешкия превод – не повече от два пъти. В същата книга навсякъде, където Толстой пише „сказал" {каза}, в превода откриваме рече, отвърна, подхвана, викна, заключи и т.н. Преводачите са луди по синонимите. {Аз отхвърлям самото понятие синоним – всяка дума има свой собствен смисъл и е семантично незаменима}. Паскал: „Когато в един текст открием повторени думи, но опитвайки се да ги коригираме, открием, че са толкова подходящи, че бихме развалили текста, трябва да ги оставим – това е отличителен белег." Богатството на речника не е ценност само по себе си – при Хемингуей именно ограничаването на речника, повторението на едни и същи думи в един параграф пораждат мелодията и красотата на стила му. book-quoteЛекота. Откривам непосилната лекота на битието още в "Шегата": „крачех по запрашените павета и усещах угнетяващата лекота на празнотата, затиснала живота ми."
И в "Животът е другаде": „Яромил сънуваше понякога страшни сънища. Сънуваше, че трябва да вдигне изключително лек предмет – чаша за чай, лъжица, перце, и че не успява, че е толкова по-слаб, колкото предметът е по-лек, че изнемогва под лекотата му."
И във "Валс на раздяла": „Разколников изживява своето убийство като трагедия и рухва под тежестта на извършеното деяние. А Якуб е изумен от това, че неговото деяние не му тежи, не го обременява. И размисля дали в тази лекота не се крие далеч повече ужас, отколкото в истеричните преживявания на руския герой."
И в "Книга за смеха и забравата": „Празнината в стомаха й идва точно от тази непоносима липса на тежест. И както всяка крайност може да премине в своята противоположност, доведената до максимума си лекота се превръща в тежест – това е ужасяващата тежест на лекотата и Тамина знае, че няма да може да я понесе и секунда повече."
Едва когато прочетох преводите на книгите ми, изумен забелязах тези повторения! После се утеших – може би всеки романисти развиват една-единствена тема {първия си роман} в вариации. book-quoteIn the presence of Esch, values have hidden their faces. Order, loyalty, sacrifice-he cherishes all these words, but exactly what do they represent? Sacrifice for what? Demand what sort of order? He doesn't know.If a value has lost its concrete content, what is left of it? A mere empty form; an imperative that goes unheeded and, all the more furious, demands to be heard and obeyed. The less Esch knows what he wants, the more furiously he wants it. Esch: the fanaticism of the era with no God. Because all values have hidden their faces, anything can be considered a value. Justice, order-Esch seeks them now in the trade union struggle, then in religion; today in police power, tomorrow in the mirage of America, where he dreams of emigrating. He could be a terrorist or a repentant terrorist turning in his comrades, or a party militant or a cult member a kamikaze prepared to sacrifice his life. All the passions rampaging through the bloody history of our time are taken up, unmasked, and terrifyingly displayed in Esch's modest adventure. book-quotevaluessacrificenovelOf course, even before Flaubert, people knew stupidity existed, but they understood it somewhat differently: it was considered a simple absence of knowledge, a defect correctable by education. In Flaubert's novels, stupidity is an inseparable dimension of human existence. It accompanies poor Emma throughout her days, to her bed of love and to her deathbed, over which two deadly agélastes, Homais and Bournisien, go on endlessly trading their inanities like a kind of funeral oration. But the most shocking, the most scandalous thing about Flaubert's vision of stupidity is this: Stupidity does not give way to science, technology, modernity, progress; on the contrary, it progresses right along with progress! book-quoteknowledgestupidityprogress
