Contact
Privacy
Book: Testaments Betrayed: An Essay in Nine Parts
Quotes of Book: Testaments Betrayed: An Essay
TOP TAGS :thinking-processtravellerstay-positivebadasspositive-mindsetwalt-whitmanmathematicalpersistence

  1. Milan Kundera _ Testaments Betrayed: An Essay

    Man proceeds in the fog. But when he looks back to judge people of the past, he sees no fog on their path. From his present, which was their faraway future, their path looks perfectly clear to him, good visibility all the way. Looking back, he sees the path, he sees the people proceeding, he sees their mistakes, but not the fog.
    book-quote

  2. Milan Kundera _ Testaments Betrayed: An Essay

    Преводачите имат склонността да обогатяват речника: „изпитваше" {вместо „имаше"}; „влязъл толкова надалеч", „влязъл по-надалеч", „навлязъл по-навътре" {вместо „е по-далеч"}; „ може да се задуши", „задъхва се" {вместо „задушава се"}; „крачи" {вместо „върви"}. {Да отбележим ужаса, който изпитват всички преводачи на света от думите „съм" и „имам"! Готови са да направят каквото и да е, за да ги заместят с дума, която смята за не толкова банална.}
    book-quote

  3. Milan Kundera _ Testaments Betrayed: An Essay

    Спомням си детството си. Седях пред пианото и се отдавах на страстни импровизации, за които ми бяха достатъчни един акорд в до минор и субдоминантата фа минор, свирени фортисимо безкрай. Безспир повтаряните два акорда и примитивният мелодичен мотив пораждаха у мен бурна емоция, каквато никакъв Шопен, никакъв Бетовен не са пораждали в последствие {Веднъж баща ми, който беше музикант, дотича в стаята ми бесен – никога не съм го виждал така побеснял, нито преди, нито след това, - вдигна ме от табуретката, отнесе ме в трапезарията и със зле прикрито отвращение ме тикна под масата}.
    book-quote

  4. Milan Kundera _ Testaments Betrayed: An Essay

    When we study, discuss, analyze a reality, we analyze it as it appears in our mind, in our memory. We know reality only in the past tense. We do not know it as it is in the present, in the moment when it's happening, when it is. The present moment is unlike the memory of it. Remembering is not the negative of forgetting. Remembering is a form of forgetting.{...} We die without knowing what we have lived.
    book-quotetimememorypresent

  5. Milan Kundera _ Testaments Betrayed: An Essay

    Orwell's 1984 {...} is political thought disguised as a novel; the thinking is certainly lucid and correct, but it is distorted by its guise as a novel, which renders it imprecise and vague. {...} the situations and the characters are as flat as a poster. The pernicious influence of Orwell's novel resides in its implacable reduction of a reality to its political dimension alone, and in its reduction of that dimension to what is exemplarily negative about it. I refuse to forgive this reduction on the grounds that it was useful as propaganda in the struggle against totalitarian evil. For that evil is, precisely, the reduction of life to politics and of politics to propaganda. So despite its intentions, Orwell's novel itself joins in the totalitarian spirit, the spirit of propaganda. It reduces {and teaches others to reduce} the life of a hated society to the simple listing of its crimes.
    book-quotepropagandatotalitarism

  6. Milan Kundera _ Testaments Betrayed: An Essay

    Suspending moral judgment is not the immorality of the novel; it is its morality. The morality that stands against the ineradicable human habit of judging instantly, ceaselessly, and everyone; of judging before, and in the absence of, understanding. From the viewpoint of the novel's wisdom, that fervid readiness to judge is the most detestable stupidity, the most pernicious evil. Not that the novelist utterly denies that moral judgment is legitimate, but that he refuses it a place in the novel. If you like, you can accuse Panurge of cowardice, accuse Emma Bovary, accuse Rastignac-that's your business; the novelist has nothing to do with it.
    book-quote

  7. Milan Kundera _ Testaments Betrayed: An Essay

    И наистина, има нещо нелепо в това колективно покорство пред предписаните схеми на сонатата или на симфонията. Да си представим как великите симфонисти, включително Хайдн и Моцарт, Шуман и Брамс, след като са си поплакали в адажиото, в последната част се дегизират като малки ученици и през междучасието се втурват в двора, за да танцуват, да подскачат и да крещят колкото им глас държи, че всичко е добре, когато свършва добре. Това можем да наречем „глупостта на музиката". Бетовен е разбрал, че единственият начин да се избегне тя, е да се придаде на композицията абсолютно индивидуален характер. Това е първата точка от художествения му завет, валиден за всички изкуства и за всички творци, завет, който бих формулирал така: не трябва да се смята композицията {архитектурната организация на цялото} като вече съществуваща матрица, заета от автора, за да я напълни с това, което е сътворил; самата композиция трябва да бъде творение, творение, в което се съдържа цялата самобитност на автора.
    book-quote

  8. Milan Kundera _ Testaments Betrayed: An Essay

    ...a person who thinks should not try to persuade others to his belief; that is what puts him on the road to a system; on the lamentable road of the "man of conviction"; politicians like to call themselves that; but what is a conviction? It is a thought that has come to a stop, that has congealed, and "the man of conviction" is a man restricted.
    book-quote
Categories